Серпико (Serpico) е американски биографичен криминален драматичен филм от 1973 г., режисиран от Сидни Лъмет по сценарий на Питър Маас, Уолдо Солт о Норман Уекслър.
„Серпико“ е един от най-знаковите криминални филми на 70-те години, режисиран от Сидни Лъмет и базиран на истинската история на Франк Серпико — полицай от Нюйоркската полиция, който се превръща в символ на борбата срещу корупцията. Филмът е адаптация по книгата на Питър Маас и носи силен социален заряд, който и до днес го прави актуален.
Историята проследява кариерата на Франк Серпико (Ал Пачино) — млад идеалист, който постъпва в полицията с вярата, че може да помогне за опазването на закона и реда. Скоро той открива, че системата е пропита от корупция: полицаи приемат подкупи, затварят очи пред престъпления и работят в услуга на мафиотски структури.
Отказът му да участва в тази порочна практика го изолира от колегите, които започват да го смятат за заплаха. Колкото повече Серпико настоява да разкрие истината, толкова по-опасно става положението му — не само професионално, но и физически. Филмът завършва с неговото свидетелстване пред комисията, което разтърсва общественото доверие към полицията в Ню Йорк.
Сидни Лъмет е майстор на социалния реализъм и в „Серпико“ той отново демонстрира своята сила. Камерата улавя суровата атмосфера на Ню Йорк от 70-те — мръсните улици, тъмните коридори и сивото ежедневие на полицаите. Всичко това е поднесено без излишна романтика, което прави историята още по-убедителна.
Филмът съчетава полицейски трилър с лична драма, а бавният, напрегнат ритъм подчертава емоционалната тежест и психологическото изтощение на главния герой.
„Серпико“ е филм, който надхвърля границите на жанра си. Това е дълбока, емоционална и социално значима история за един човек, който има смелостта да се изправи срещу система, по-силна от него. Лентата остава актуална и днес като напомняне за цената на честността и силата на личния морал.
